Какви грешки в храненето могат да станат причина за развитие на анорексия и как може да се предпазите от тях, обяснява д-р Мартин Платников, който има вече десетгодишен опит в храненето и предписването на различни видове диетични режими.
Навлизаме в сезона на диетите, когато решените да излеждат добре през лятото подготвят тялото си за дефилиране по плажа. Настъпващата по това време на годината истерия в преследване на по-ниското тегло кара девойките да стигат до крайности, които могат да станат причина за възникване и евентуално за закрепване на една невротична нагласа по отношение на храненето.
Анорексия, булимия и орторексия са различните форми на нарушения в хранителното поведение. Стремежът на младите момичета да постигнат мечтаната цифра на теглото на всяка цена, колкото се може по бързо, ги кара да прибягват до екстремни хранителни лишения. Естествено, организмът задейства своите компенсаторни механизми и при връщане към обичайния начин на хранене започва тенденция към бързо натрупване на маса. Последното тласка момичетата към нови периоди на лишения, които стават все по-чести и по-продължителни, така че в крайна сметка драстичните ограничения в храненето се превръщат в постоянно хранително поведение, наречено анорексия. Страдащите от това изпитват силно вътрешно напрежение и страх от повишаване на теглото, а собствената им оценка на реалното им състояние е така патологично деформирана, че въпреки очевидно поднорменото им тегло те смятат, че е нужно да редуцират още килограми. Така често се стига до нива на теглото несъвместими с живота.
Булимията представлява повръщане след нахранване и може да се прояви и без да има ограничения на храненето, но по-често съпътства анорексията. При системни лишения съвсем естествено възниква глад, който принуждава страдащия да преяде или просто да се нахрани. Веднага след това възниква силно и натрапливо безпокойство заради гузното чувство за „преяждане“, и то с толкова „вредна храна“. Напрежението не спада, докато храната не бъде повърната.
Орторексията е най-„модерната“ невроза свързана с храненето. В основата й стои стремежът да се консумират предимно биохрани и да се избягват промишлено произведени такива. Страдащите от нея са силно ангажирани с фактите, касаещи храната. Например колко от така наречените „Е“-та или други добавки има в даден продукт. Съществува стремеж да се ядат повече сурови храни, повече растителни и по-малко животински. Много важен е произходът на продукта. Типично е също така разбирането, че млечните храни са вредни. Важно е и как е приготвена храната, къде и как е съхранявана и т.н. Като цяло стремежът към по природноориентирано хранене би бил здравословен, докато не се премине една определена граница, след която вече съзнанието на страдащия е патологично фиксирано в качествата на храната. Такъв човек или не ходи на гости и по заведения, или ако отиде, не консумира почти нищо, защото не е сигурен доколко ястието отговаря на „високите“ му изисквания. Характерна за орторексиците е гордостта им от факта, че имат способността да контролират теглото и здравето си. Те се отнасят с известно презрение и съжаление към всички останали „слаби“ хора, които не мислят за храненето си, респективно здравето си, поради което често им изнасят лекции на тема кое е полезно и кое е вредно.
Честите медийни „разкрития“ за наличие на вредни вещества в храните, а на моменти съвсем директното определяне на цели групи храни като „вредни“ внасят много сериозни колебания в отношението на хората към храната. Ще ползвам като пример Германия, където живях повече от две години и имам впечатления. Там много рядко се срещат така затлъстели хора както у нас, а в отделението, в което работих, рядко се налагаше да се приема пациент на възраст под 60 г. В Германия се консумира много повече промишлено произведена храна, но нацията им е здрава и дълголетна. Там хората имат пълна информация за състава на продуктите, без това да става причина за безпокойство. У нас, въпреки постоянните плашещи внушения, които текат в медиите, и въпреки стремежа ни да си купуваме продукти от село, нацията е затлъстяла и болниците ни са пълни със сравнително млади хора. От друга страна, ако е истина, че повечето от нещата, които се консумират в България, са вносни, би трябвало те да са със сходни качества като европейските още повече, че има въведени стандарти, които важат за целия Евросъюз. Ако няма разлика в продуктите, които се консумират в двете държави, но има разлика в здравния ефект, явно играят роля и други фактори. Мисля, че да се внушава страх от храната, е доста крайно. Смятам, че трябва да се прави разлика между това да се борим за чиста храна, което е правилно и трябва да го има, и това да преекспонираме значението на дадена информация за храната. Последното създава в съзнанието на човек една гротескна картина, която води до грешно хранително поведение със съответните последствия, които в крайна сметка много по-тежко и бързо ще влошат здравето ни отколко биха ни навредили добавките в храните.
