За тези ,които не могат да си позволят изготвянето на индивидуален хранителен режим, ще опиша основните принципи на някои от по-популярните групови диети, които се ползваха последните години.
Д-р Уилям Хей разделя храните
Идеята за разделното хранене не е нова, тя съществува от началото на XIX век, но едва през 1911 г. д-р Хей за пръв път публикува метода за правилното комбиниране на храните, макар и с известни модификации. Ученият разделя продуктите в зависимост от това дали са на въглехидратна или на белтъчна основа. Идеята е, че за ефективното разграждане на тези две групи храни се използват два различни ензима. За преработката на продукти, богати на белтъци, е необходима киселинна среда, а за въглехидратите - алкална. Според д-р Хей, когато човек яде безразборно, организмът му изпада в стрес - храната не може да се преработи и започва да ферментира в червата. Привържениците на това схващане са считат, че хаотичното засищане води до нарушаване на дейността на стомашно-чревния тракт, до увеличаване на телесното тегло и не на последно място до натрупване на токсични вещества в организма. През последните години разделното хранене се радваше на особена популярност и у нас. Много хора минаха на този режим, за да отслабнат или да пречистят организма си.
Въпреки че при някои от тях той дава ефект, не съществуват научни доказателства за трайно понижаване на теглото или за дезинтоксикация на организма. Точно обратното - редица клинични проучвания доказаха, че намаляването на мазнините при лица, практикуващи разделно хранене, не е по-ефективно от това при хората, които си хапват от всичко по малко. Положителният момент е, че при разделното хранене малко или много се внимава какво и колко се яде, при което приемът на мазнини и вуглехидрати става по-разумен. Опитът на диетолозите сочи, че хората прилагащи този режим се повлияват добре за някакъв начален период, след което със времето отново започва да има значение не качествената комбинация на храните, а количеството (респективно калориите) на изконсумираната храна.
Д’Адамо се съобразява с кръвните групи
Храненето според кръвните групи на хората е поредното откритие в диететиката, което е на път да залезе. Основоположници на тази диета са американският природолечител Петер Д’Адамо и неговият син. Тяхната идея е, че хората с кръвна група “О“ трябва да консумират предимно месо, за да се чувстват добре. Притежаващите кръвна група “А“ са привърженици на вегетарианството, а тези с група “В“ - на яйцата и млякото. Най-облагодетелствани в случая са хората с кръвна група “АВ“, на които им е позволено да хапват от всичко. Тази диета обаче сама по себе си е нов вид разделно хранене.
Авторите на този режим имат претенциите да отчитат индивидуалността на типа обмяна на веществата и биологичния отговор на организма към определена група храни, но това не е съвсем така. На практика този подход игнорира генетичните особености на отделните индивиди. Д’Адамо разделя човечеството на четири групи, без да се съобразява с мястото, на което те живеят, или с характеристиките на националната им кухня. Едва ли подобно разделяне на милиардната човешка популация може да бъде подкрепено със сериозни научни аргументи. Нещо повече - без никакви задълбочени обяснения храните се класифицират като полезни, неутрални и вредни. Например в раздела за хранене на хора с кръвна група “А“ кайсиите са посочени като полезни, прасковите като неутрални, а портокалите - като вредни. Д’Адамо обяснява това разграничаване с уязвимостта на стомашно-чревния тракт, с типа обмяна на веществата, с податливостта към метаболитни нарушения и т.н. Но и в тази теория не се отчитат съвременните достижения на науката за разделянето на храните според състава им, както и за равновесието между енергоприема и енергоразхода. Пренебрегната е и наследствената предразположеност към затлъстяване.
Д-р Аткинсън набляга на мазнините и белтъчините
У нас последните години тази диета е популярна като „диетата на Узунов“, но всъщност тя датира от 1972 г. Когато д-р Робърт Аткинсън публикува книгата “Революция в храненето“ и наистина по онова време предизвиква такава поради липсата на научни доказателства, които да я оборят. Според метода на този американски лекар хората могат да отслабнат, като консумират храни, богати на белтъци и мазнини. Стремежът е мазнините почти напълно да заместят въглехидратите като енергиен източник. Което чисто теоретично има основание, но отново се пренебрегват индивидуалните особености за обработване на мазнините и въглехидратите от отделните личности. Освен това такова хранене категорично е кетогенно и снижаващо рН на организнма...т.е. ще имаме кисела среда и хронична интоксикация с кетони. Последното е стрес за организма, тъй като изисква постоянна висока активност на буферните системи компенсиращи тези състояния. На фона на всичко това силно се потенцират атросклеротичните процеси в съдовете.
Въпреки недостатъците си диетата получи своята реабилитация, когато д-р Уолър Уилет от университета “Харвард“ я подкрепи с научни доказателства. Те се основават на производството на инсулин в организма. Когато човек консумира много въглехидрати, организмът му произвежда твърде много инсулин и тялото не гори мазнините, т.е. няколко часа след храненето въглехидратите се изразходват под формата на енергия, а остатъкът се трупа като мазнини. Когато нивото на инсулин е ниско (лишавайки се от въглихидратите), започваме да изгаряме мазнините.
Противниците на тази диета твърдят, че д-р Аткинсън имал сърдечни атаки, поради което след смъртта му съпругата му е отказала аутопсия. Дори това твърдение да не е истина и да обслужва „пазара на диети“ хората трябва да са много предпазливи при използването на метода на д-р Аткинсън особено за дълъг период от време. Защото намаляването на приема на въглехидрати наистина води до бърза загуба на тегло, но крие и рискове. И не на последно място, при ограничаването на хляба, ориза, картофите, плодовете и др. човек се лишава от адекватен прием на важни витамини и минерали.
Бари Сиърс поддържа хормонален баланс
През 90-те години на XX век друг американски учен - д-р Бари Сиърс, извади на бял свят теорията за поддържането на хормонален баланс чрез правилен режим на хранене. Препоръчва консумацията на белтъчини и растителни мазнини. Подобно на д-р Аткинс и той ограничава въглехидратите, защото, когато човек ги приема, в кръвта му започва да се отделя глюкоза. Тя от своя страна предизвиква повишено отделяне на хормона инсулин, който е свързан със складирането на резерви в организма. Или казано по-просто, излишните въглехидрати се превръщат в мазнини и се натрупват в депа. Според Сиърс, ако човек поддържа ниски нива на кръвната си захар, по този начин задейства механизъм за секреция на противоположния на инсулина хормон - глюкагон. Последният регулира глюкозната кръвна концентрация чрез мобилизиране на чернодробните депа. Така практически двойката хормони инсулин/глюкагон играе възлова роля за кръвнозахарното ниво, а косвено контролира и мастните депа. Добрата страна на този модел е, че д-р Сиърс - за разлика от своя колега д-р Аткинс е по-умерен и разрешава консумацията на въглехидрати в малко по-голяма степен.
“Саут бийч“ - диетата на богатите
Хранителният режим “Саут бийч“ придоби популярност през 2000 г. Негов автор е д-р Артур Агaтсън, а името на диетата изяснява какви са претенциите на това хранене като се има предвид, че на “Саут бийч“ във Флорида може да се срещнат само хора с атлетични и красиви фигури.
Д-р Агатсън предлага човек да се лиши от въглехидрати през първите две седмици - позволена е консумацията на месо, риба, яйца и зеленчуци, но не и на плодове, картофи и т.н. През следващите две седмици в менюто се добавят плодовете и пълнозърнестите храни, като през петата и шестата седмица постиженията трябва да се задържат, т.е. човек трябва да се храни нормално, без да качи свалените в началото килограми. Теорията на американския кардиолог е много добра и най-вече разумна, защото има за цел да възпита хранителни навици у хората. Диетата “Южен плаж“ не е нито нисковъглехидратна, нито нискомаслена. По време на този хранителен режим обаче човек се научава да избягва прекалено тлъстите и сладките храни.
И въпреки всичките добри страни на теорията на д-р Агатсън родните диетолози намират малки пропуски. Този режим например може да се прилага само при хора, които искат да редуцират теглото си с 5-10 кг. Той не може да се ползва от хора със сериозно затлъстяване.
Гладуването е познато от древността
За разлика от “Саут бийч“ гладолечението е достъпно за голяма част от хората у нас и може би затова този метод се радва на такава популярност през последните години. Гладуването е част от алтернативната медицина наред с релаксиращата хидротерапия, акупунктурата, билколечението и т.н. Този хранителен режим има претенцията, че помага на оздравителния потенциал на организма - осигурява му физиологична почивка чрез намалени изисквания, които стимулират нормализирането на функциите.
В интерес на истината положителни ефекти на гладолечението са установени при различни алергични сътояния; кожни проблеми; за успокояване на болката; за намаляване на възпалителните процеси. Но има състояния, при които то е категорично забранено - при изтощен организъм след дълго боледуване, при бременност или кърмене, при инсулинозависими хора, при малки деца и кърмачета, при сериозни нарушения на бъбречните функции, анемии, тежки чернодробни заболявания и т.н. При някои болести е уместно по-дълго гладуване. При здрави хора гладуване с цел очистване обновление и освежаване има мисъл до 5 дни, но повече от 5 дни води до безсмислено изчерпване на организма, което ще предизвика компенсаторни реакции в обратна на желаната посока.
Един от сериозните проблеми на този режим е свързан с лишаването на организма от някои липотропни вещества, които се съдържат предимно в месата, млечните продукти и повечето зеленчуци. Ако човек яде само плодове, той няма как да си ги набави, а те са много важни, защото осигуряват извеждането на мазнините от черния дроб. Когато липсват в храната, изведените от депата мазнини се натрупват в черния дроб, а това най-накрая би довело до умъртвяване на чернодробните клетки. Дефицитът на белтъчни вещества пък принуждава организма да разгражда протеините от мускулите и останалите вътрешни органи, в резултат на което техните функции се нарушават - влошава се хормоналният баланс, понижава се цялостният имунитет на организма и в напреднали случаи може да се стине до здравословни проблеми.
Има особено важни хранителни вещества, които е задължително да се приемат регулярно. Такива са азотът, незаменимите аминокиселини, магнезият, цинкът, калият, фосфорът и т.н. Те са включени във всички обменни процеси - организмът няма натрупани резерви. Плодовете са особено бедни на всички тези вещества и затова продължителната диета само на плодове би създала проблеми за организма.
В каменната ера
Много учени напоследък твърдят, че най-подходящата диета за човека е тази на неговите предшественици от каменната ера. Тогава хората са се прехранвали единствено с това, което им е предлагала природата. Те са приемали преди всичко протеини от животински произход (дивеч или риба) и витамини от плодовете. Наблягали са и на познатите за тяхната географска ширина ядки. Независимо че храната е била различна в отделните части на света, тя е била богата на протеини, мазнини и фибри и бедна на въглехидрати. Естествено, по онова време никой не е познавал бялата захар и солта. Важно е да се отбележи също, че прадедите ни са водили много по-активен живот, отколкото днешните хора. В обобщение може да се посочи, че това хранене е подобно на всички по-горе споменати нисковъглехидратни диети.
Д-р Дюкан
Диетата се базира на подобни схващания като диетата на д-р Аткинс, но ограничава приема на мазнини, което елиминира страничните ефекти от диетата „Аткинс”. Другите положителни ефекти са: няма ги мъките съпътстващи хранителните лишения; има добър темп на редукция на мазнини; по-слабо увреждане на кожата, която винаги страда при неразумните диети. Увреждания като суха кожа; лош тен ; чести херпеси ако се влоши имунитета ; косопад ; чупливи нокти могат да са обратими ,но образуването на стрии е необратимо, а разредената коса не винаги се възстановява въпреки, че косопада спира със спиране на диетата. Тези ужаси, които дебнат жените при другите крайни диети тук са спестени в някаква степен. Липсата на компоненти изграждащи организма и нужни на обмяната ще се усети по-късно от колкото при други диети, защото все пак има обилен внос на други храни, които частично ще компенсират, но понеже режимът е доста продължителен в крайна сметка няма гаранции, че няма да се появят гореописаните проблеми.
Сега да обсъдим недостатъците. Първо никак не е малка групата на хората, които не понасят толкова животинска храна дори и да не са вегетарианци.
Продължителното лишаване от нишесте съдържащи храни е добре за ниския внос на калории, но освен вносители на енергия те все пак носят и някои активни вещества липсата, на които ще доведе до гореописаните и др. проблеми.
Друг недостатък е, че при разграждането на животинските храни се създава от една страна кисела среда в организма,а от друга отпадните продукти при такова хранене са вещества, които могат да се натрупат в бъбреците или ставите.
Киселата среда сериозно ще влоши нормалното функциониране на организма. Ето пример за едно от влиянията на ниското рН. За да се компенсира киселата среда на организма, се включват буферни системи, чиито основен компонент е калция, т.е. създават се условия за извличане на калций със всички краткосрочни /крампи .../ и дългосрочни /остеопороза.../ последствия,а такива ще има защото този елемент участва в почти всички процеси в организма.
Както споменах не е маловажна и опасността от образуване на камъни в бъбреците и подагра, за които самия д-р Дюкан предупреждава.
Като обобщение може да се каже,че ако искаме хем да ядем до насита хем да отслабваме трябва да се сещаме, че това все пак е опит да измамим природните закони, което надали ще мине съвсем безнаказано. По мое скромно мнение добре ще е след такава диета или в хода й да се наблегне за някакъв период на „очистващи”, алкализиращи храни и след освежаване на организма, ако сте заклети привърженици на този метод отново продължете. Така ще намалите вредните влияния.
Рискът при избор на групова диета е, че трябва да налучквате или да смените няколко, докато намерите тази, която работи за вас и ви допада. В хода на „опитите” всяка следваща неправилно избрана диета ще ви уврежда все повече, а когато най-после нацелите тази която ви допада тя нама да е така ефективна защото метаболизмът ви ще е забавен от предните диети.
За финал ще цитирам мнението на жена, която е против диетите, като явно се дразни от груповия подход: „...Една от причините да не харесвам диетите е, че те карат различни хора, с различни вкусови навици, с различен апетит, различно свободно време и график да правят и ядат едни и същи неща. Обрича се на неуспех 99.0 % На 1.0 % диетата може да пасне и тогава става успешна. Все едно да караш всички жени да носят рокли или къси поли.....Не смятам, че 10 дни гладуване може да навреди на организма на млад, здрав човек, но определено може да му остави психо-хранително разтройство за цял живот...”
